[BG]   EN   RU  

 
Рейтинг: 3.00
(729)
Коментари
Видео
Календар
Публикации
Новини
Фото Галерия
За контакти

БЛОГ АРХИВ
«« август 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      



Коментари 16:26
« Обратно
След Украйна следва постсъветското пространство
След чеченските войни и грузинското фиаско с Южна Осетия, оранжевата революция в Украйна не успя.

Но времето не чака. Глобализмът също.

Сега, още няколко месеца Украйна ще е център на световното внимание.

А, междувременно е започнало агресивното поглъщане на постсъветското пространство от Запада. То ще се развие с още по-голямо ожесточение в Централна Азия и Северен Кавказ след сегашните събития в Украйна.

Нищо чудно, ако лакомото и обсебване от САЩ и ЕС приключи с окончателна и безвъзвратна победа на майдана.

След миналогодишните събития в Турция, и при комшиите може да се приложат украинските прийоми, с още по-сериозна мощ.

Но, докато югоизточните ни съседи имат под ръка пантюркизма, национализмът като онзи на Югославия(от който ние не сме ваксинирани) няма много да помогне за спиране на верижната реакция на краен радикализъм под различна форма и други формати.

Не само на балканска земя, но и в по-далечния азиатски ареал, където развитието на обществото е оставено в ръцете на неуки шмекри, където няма значима национална, политическа или религиозна идея.

Украинският пример показа, че държава без ясна и перспективна идеология за развитие, е уязвима от сериозни рискове и предизвикателства.

Вярно е, че членството в геополитически съюз като ЕС дава известни преимущества, с които могат да се преодолеята повечето от тях.

Но, кой дава гаранция, че бъдещето няма да поднесе сюрприз, който да се окаже непродолим със сегашните политически и военни средства!

Украинският синдром- „тотален и безкомпромисен отпор на всичко и всеки, който не играе по гайдата ни”е принципно ново явление.
Той се роди от неподготвеността на администрацията ефективно да предотврати последствиаята от възможностите на „мрежовото общество”, на ефекта от виртуалната социалност.

Средствата на оторизираните с държавна власт органи в глобален мащаб за бърза и адекватна реакция на лавината пропагандна агресивност на десно-радикални, екстремно-религиозни, политико-демагогски и научно-копипейсни постановки, теоретизации, дискусионни, групови и какви ли не виртуални формириования или полуанонимни проекти се оказаха толкова ефективни, колкото кората на изяден банан.

Оказа се, че изглеждащите на пръв поглед невероятни, дори недостойни за вниманието на хомо сапиенса, продукти на информационното общество на 21 век се лапат като топъл хляб, не само от галфонските разбирания на неуките тийнейджъри, но дори от много знаещи и с много житейски опит хора.
Съзнанието на склонните към анархия и разрушения чеда на нашето време, в постсъветското пространство, ефективно отстранено от истинския духовен живот, формирало се изключително под влиянието на телевизионно-компютърния ефект на ежедневната пропаганда на консуматорството станаха чудесна питателна среда за идеологиите на националистическите, дяснорадикалните организации.

Те не признават авторитетите на парламентарно представените опозиционни сили. Които, впрочем са огледален образ на управляващите формации и се различават от тях само по някои второ или третостепенни нюанси, ако поемат властта.

Украйна е най-свежо доказателство за еднокалъпието на политическата фантазия в изповядваните морални и партийни ценности на бившите и сегашните силни на деня. Обладаната от политически маразъм политическа еднотипност доведе до неглежиране на пробутваните за авторитети лидери.
Ярък пример в момента е украинската триада, в която Арсений Яценюк и Виталий Кличко имат сред майданите нулев авторитет. Днес те, утре други могат да заемат местата им и...нищо.

Отхвърлянето на авторитетната все още сред елитните политици на ЕС и САЩ някогашна лидерка на оранжевия майдан- Юлия Тимошенко е още едно доказателство, че историята се движи не на каданс.

Как ще свърши украинската криза и дали няма да се превърне във вечна гонитба на призраци от миналото, надели нови дрешки може всеки да реши сам за себе си. Но, с „помощта на приятели” те вече появиха и по-на север от Киев.

Със сигурност случките, подобни на началния майдан по улиците на Санкт Петербург и Москва през миналото лято не бяха случайни. И няма да е неочаквано ако отново се появят, при това все по-често.

Особено, след като на мястото посланик Майкъл Макфол-„инициатор на презареждането” на американо-руските отношения, и тримата кандидати за посланик на САЩ в Русия- Тефт, Пфайфър и Паскуал, са били посланици в... Украйна!

Как тогава да не очакваме, сегашните провокаци на пуситата, ежедневните чайчета с блогери-опозиционери на американския посланик в Москва, мирните разходки с пищялки и антипутинови лозунги по московските проспекти и прочие хепининги да се превърнат в майданска постановка, а за тях да си спомняме като за невинни, културни закачки...

Радослав Михайлов
26 Февруари 14, 16:26   

0.2609