|
|
 Коментари 19:40 |
|
|
Путин натисна Обама |
Да умееш да се възползваш не само от възможното, но дори от невъзможното, което понякога изкача изневиделица е повече от изкуство. И е задължително, особено в политиката.
Във вековната схватка за световно лидерство неизползването на предоставен шанс винаги е носело неуспех.
Държавниците винаги са се стараели да не изпуснат влака. Но не всички и не винаги са успявали...
В сложния, деликатен и значим за целия свят американо-руски диалог подобен вариант винаги е бил внимателно избягван и от двете страни. Особено когато ситуацията е била „на косъм”, както по време на Берлинската или Карибската криза.
И сега, петилетки след Студената война, стремежът към използване дори на най-незначителните сисмптоми на преимущество в една или друга насока не е изчезнал.
Напротив!
Той особено изпъква, дори при обичайни протоколни прояви. Които обаче са част от сложния диалог и взаимодействия между ръководителите на такива държави от калибъра на САЩ и РФ, на останалите 6, от клуба на 8-те държави-лидери в света.
Съобщението, че току-що встъпилия в своя трети президентски мандат Владимир Путин ще пропусне самита на лидерите на Голямата осмица в Кемп Дейвид в други ден е повод за доста коментари умувания.
Протоколното извинение, че новият стар руски президент има важни задачи по конструиране на новото правителство не е убедително до толкова, че да разсее подозрението- Путин се стреми да „натисне” американския си колега, напомняйки му, че той е здал президентския зачот.
А на Обама тепърва предстоят не един и два кандидат-президентски изпити за втори мандат в Белия дом.
Изглежда резултатите от„рециклирането” на американо-руския диалог Обама-Медведев не задоволяват новия хазяин на Кремъл.
Той не може да не е засегнат от американската глухота към руските страхове и възражения към европейската ПРО.
Махането на поправката Джексън-Веник „виси” в Конгреса, с което руският бизнес остава недопуснат пред американските врати.
Споменът от Студената война може да продължи да действа още, като бъде съчетан и с нови американски санкции, което също е повод за недоволство.
В Конгреса предстои разглеждането на законопроект, който предвижда санкции за руски чиновници и държавници, които според американците „са съпричастни с потъпкване на човешките права.”
С него се предвиждат митнически бариери за „дерибеите”, замразяване на активите им в САЩ, отказ за визи и пр...
Но дори и този важен двустранен проблем отстъпва по значение и предизвиква по-слабо раздразнение отколкото поредицата изявленията на Държавния департамент по повод призивите за нови избори в Русия и демонстрациите на неформалната опозиция около инагурацията на Путин.
Недоволството на новия руски президент звучеше още в рязката антиамериканска риторика в предизборната му кампания. То вече е въплътено в отказа към поканата за президента Обама за двустранна среща по време на самита в Кемп Дейвид.
Впрочем, Путин е обещал лично да позвъни на Обама дали ще промени решението си. Но не го е направил...
Изглежда за него по-значими са развиващите се вече втори месец сериозни идеологически търкания между Москва и Вашингтон на тема- законност и човешки свободи, избирателни права и функциониране на правораздавателната и правозащитна държавна система.
В перспективен план на руския президент предстои да реши правилно един супер важен въпрос- поставянето на още по-здрав фундамент държавната машина, с която да превъплъти плановете си за развитие на РФ.
Да стегне федерацията, да демократизира обществото, да съгради нов порядък, основан на съвременни демократични ценности.
Той явно иска отношенията му с американците да бъдат ясни и точни. В сегашно, а не в необозримо бъдеще. И да извади повече от „американската кошница”, отколкото неговия предшественик. От европейската-също.
Но, според американски източници, не само Путин, но и Медведев са разочаровани, че Русия е получила твърде малко от „рециклирането” на двустанните отношения с Обама.
Крайно недоволни са в Москва и от дейността на американската държавна секретарка Хилари Клинтън, с която в Кремъл не са склонни да имат взимане-даване. Ясно защо.
С невъоръжено око се виждат персоналните симпатии и антипатии. Те явно са бетонирали двустранните връзки на ниво от преди година, че и повече.
Освен транзитната авиобаза за невоенно снаряжение в Уляновск, американо-руското сътрудничество, дори в борбата с тероризма в планетарен мащаб, е почти бетонирано.
Отношенията между двете страни също страдат от доста дразнещи различия в позициите по регионални конфликти. Като ситуацията около Иран, сирийският проблем, руската подкрепа за президента на Сирия Башар ал Асад...
Така че, с дистанцирането си от чиновническата схема за бързо загърбване на проблемите и недоразуменията президентът Путин сигнализира, че няма да забрави лесно и да остави без последствия казаното и направеното по негов адрес.
Още повече, когато са засегнати интересите на държавата, за чиито президент е избран.
А също, че няма да се отказва от партьорство и сътрудничество.
За това официални лица от Русия и САЩ вече заявиха, че техните президенти ще се срещнат през юни в Мексико по време на срещата на „Голямата двайсетка”, което трябва да се отрази благоприятно на двустранните отношения.
Надежди за истинско рециклиране в американо-руските отношения не са малко. Не са и нереални.
Както каза в Сената помощник държавният секретар по европейските въпроси Филип Гордон (Philip H. Gordon): „Няма основания да се предполага, че няма да можем да постигнем успехи в практическите области на сътрудничество, ако има взаимен интерес.”
Изглежда обаче, че те ще се реализират едва след като минат и президентските избори в САЩ.
Радослав Михайлов
|
| 11 Май 12, 19:40
|
|
