|
|
 Коментари 13:09 |
|
|
Сръбска арогантност към българското президентство |
Всяка уважаваща себе си държава реагира бързо и адекватно, ако някой, по какъвто и ще да е повод се изцепи по адрес на нейна държавна институция. Независимо от нейния калибър, понякога, някъде се е стигало до военни действия. Според случая и времената...
България е доказвала неведнъж, повече от 1 300 години, че е стабилизиращ фактор на Балканите, с който не само съседите, но и Европа са ценели и са се съобразявали.
Затова е повече от скандално, как сегашната българска власт дава вид, че нищо не се е случило, след като по адрес на нейната вице-президентка, министърът на вътрешните работи на съседна Сърбия отправя реплики и нравоучения за междудържавническо поведение!
Впрочем, славата на сръбските държавни службаши на безцеремонно попържащи всичко и всички не уйдисващи на акъла и интересите им "велика ствар", не е от вчера.
Но категорично невъзприеманият от никой цивилизован човек порок, с който те безцеремонно, не само се опитват да налагат своето его, но и са се устремили към ЕС, съвсем не заслужава снисхождение. Още по-малко лекомислено опрощение.
Особено, когато сръбски министър на вътрешните работи си позволява да поучава публично българската вице-президентка да не се интересува от състоянието и живота нашето население от Западните покрайнини под сръбско управление.
Без притеснение признавайки, че „Сърбия има проблеми с малцинствата”, великата ствар на белградската машина за силовото въздействие, на непрестанни притеснения и перманентни гонения, за непощадително асимилиране на българския етнос от Босилеград, Крива паланка, Ниш, Цариброд, Зайчар, Нови сад... и още, и още "покрайнини" и по-централни региони Ивица Дадич, с право бе предупреден от г-жа Маргарита Попова, не като частно лице, а в качеството си на вице-президент на РБългария, че „ще гледа ЕС през крив макарон.”
Режимите в Белград, доказали през десетилетията упорита неотстъпчивост от своята последователна и губителна асимилаторска политика върху българите от т.н. „покрайнини” заслужават това наказание.
Не правят изключение и сегашните белградски управници, префасонирали се като "проевропейци", но и те арогантно газещи дори най-елементарни юридически изисквания към собствените си граждани, независимо от етноса им. При това, не само българи.
Нещо повече.
Втора година юначагите на Дадич правят всичко възможно, за да провалят Великденските празници- черковни и граждански мероприятия на босилеградци. Като се започне с най-невероятно измислени административни изисквания, условности и "неможения".
Провокативните гранични, митнически, полицейски препятствия на сръбски цивилни, униформени или закачулени спец„органи”, извършвани за да се предизвика „нерегламентирана” реакция, са безцеремонни дори към представители на български държавни органи на властта от нашите крайгранични селища и дори от национален мащаб, поканени от нашите сънародници отатък ньойската граница, да гостуват на празненствата им!
Миналата година „гранични проблеми” имаше кметът на Кюстендил, други негови колеги от наши крайгрнични общини.
Тази година, белградският режим, запътил се към Брюксел, сдобил се с българска официална благословия, опростила му обичайните анти български гяволии, пак не забрави да се изрепчи. И пак доказа с шовинистическото си демоде колко е европейски неподготвен с безцеремонната си арогантна липса, ако не на доброжелателност, то поне на джентълментство към една дама, която е вице-президент на съседна, при това традиционно приятелски отнасяща се към сърбите държава.
И както обикновено става при такъв случай, очакваше се веднага ответен дипломатически демарш от българското външно министерство. За да се постави на полагащото му се място всякаква лицеприятност белградски министър.
Но...от официална София не се чу и звук по темата! Още по-изненадваща бе кънтящата тишина от липсата дори на една буква от възмущение от безбройните нашенски патриотични, националистични, родолюбиви и прочие сълзливи партии, организации, НПО-та, виртуални групи и индивиди, иначе са царе на протоколните заклеймявания и клетви...
Тишината взриви ефира толкова силно, колкото и сюрията български демократични средства за масова информация, пардон, дезинформация...
А представете си, каква ли щеше да е реакцията, примерно на Тирана или на Прищина, при подобен дипломатически инцидент!
Впрочем, повече от сигурно е, че такова изявление сръбски министър на вътрешните работи едва ли би помислил да направи към Букурещ.
Защото северните ни ЕС-колеги разговарят с Белград ( а и не само с него, но и с нас) с друга интонация, когато става дума дори за няколко десетки души власи.
А какво щеше да стане, ако ставаше въпрос за стотиците хиляди, като потомците на нещастните българи, оказали се в „чужбина”, заради поредцата национални катастрофи, сполетели българското огнище, следствие послушковщината на некадърни държавници, спомогнали за неговото загасяване!?
В тази връзка, последна новина от Киев, която има повече от косвено отношение по темата:
"Румыния настаивает на соблюдении прав "румынского меньшинства" на Украине в соответствии с европейскими стандартами и подходами. Как сообщает румынское издание Ziare.com, об этом заявил госсекретарь МИД Румынии Богдан Ауреску в ходе состоявшихся в Киеве консультаций с заместителем министра иностранных дел Украины Виктором Майко".
Нещо неясно, уважаеми БГдържавници?
Радослав Михайлов
|
| 20 Април 12, 13:09
|
|
