|
|
 Коментари 19:52 |
|
|
Киевски райх или федерация Украйна |
Жителите на онова, което остана след Кримския екзодус и войната с ДНР и ЛНР, са фактически разделени на две части.
Дори на три!
След реките кръв, хилядите трупове, тоталните разрушения омразата и ненавистта близките и роднините на жертвите и пострадалите категорично трябва да са превъртели, та да искат да остават в гетото на бандеровския Киев.
А това не са хиляди. Дори не са и стотици хиляди хора.
Това са милиони хора! Европейци!
Дори силовите фактори да се правят, че не забелязват техните емоции и желания/ въпреки обратните уверения на пропагандата им/ тази фрустрация е разбираема.
Както и стремежът на поне половината от населението на Украйна / не само на изток в останалите „руски губернии”, но и в Галичина, граничните с Румъния, Боларус, Унгария, по крайчерноморските региони на Бесарабия/ да подкрепят идеята за многонационална държава.
Останалите мразят дори напомнянето на възможността за украинска федерация.
А те също са милиони!
Сега в Киев господстват именно те.
Тон за незалежната пiсня дават превратаджиите- крайните националисти. Запевачите са 25 часа в денонощието на телевизионните екрани. За да напомнят за себе си. Като най-отявлени шовинисти-бандеровци или като незаменими наследници на оцелелите есесовци от прохитлеристката дивизия „Галичина”.
Не само пред очите на либерализирана Европа, но и с нейна помощ, Украйна с маршови стъпки се превръща в жестока, нехуманна диктатура, с ярко изразена националистическа ориентация.
Разбира се, основният меценат са САЩ.
Може би, не защото в Белия дом искат да видят украйнски фюрер в действие. А защото явно са приели максимата- „врагът на моя враг е мой приятел”, с която да омаломощят опитващата да се възроди Русия.
Естествено, световният лидер не може и не иска да си позволи недоразумението отново да поделя с някой хегемонията си, която вече упражнява безогледно повече от четвърт век.
За това подкрепата за хунтаджиите в Киев е тотална. А колко му струва на Вашингтон?! Украинският конфликт е чудесен камуфлаж за прилагане на финансово-икономически хватки и санкции, затягане на военно-политическия кордон с мултиплициране на непосредствено военно USприсъствие до самата бърлога на непослушната руска мечка.
Това какво ще излезе от политическото творчество на сегашния киевски режим не е дори повод дори за досада, та камо ли болка за умиране на янките.
А какво от това, че някъде на стринка си лелина/ а бе, край Азовско, Черно или Балтийско море ли, все едно/ се вършат едни...Та дори свикналите с елеменратния тоталитаризъм започват да се блещят.
Много важно до къде ще стигнат чудо-депутатите във Върховната Рада след поредната кикбоксова схватка-дебат под парламентарния покрив.
А какво още може да се очаква, освен постоянните крясъци, че за всичко е виновен Путин...
Историята, може би, ще уточни кой за какво е виновен в Украйна.
Едно е очевадно. Не Путин, а хората в Крим извършиха аншлуса. Може с увереност да се предполага, че това не стана без неговата помощ. Но, нали пък американите направиха евромайдана?!
Сега, след схватката, е повече от глупаво да се размахват юмруци. И да се опровергава реалността, която накара кримчани /както онези от киевския майдан/ не само да желаят, но и да се борят за своето човешко достойнство и свобода, за своите права?!
Ама тя май не е приключила. И може да се взриви с нова сила!
След кървавата баня в Донбас става повече от ясни, че подобно клане щеше да стане, ако не бе кримската акция. И дори само заради това може да не се обръща внимание на все по-слабите упреци към „несъобразителните’ стратези на евромайдана, че не са очаквали изненадата на „вежливите зелени човечета”, без които кримския ритърн едва ли щеше да има успех, ако бе само кремълска конспирация.
Колегите привърженици на конспиративния вариант за ставащото в Украйна няма как да обяснят, че ако имаше такъв Москва щеше да го приложи за всички провинции на Украйна, които не само местното население нарича Новорусия.
Нека не се забравя, че населението на Крим, а и не само то, бе и все още е в ужас от станалото най-напред на евромайдана, а след това по бойните полета в Донецка и Луганска области, в пожарището в Одеса, на демонстрациите в Харков...
А нима населението на източна Украйна и Крим няма право да въстане против несправедливостта, олигарсите, за своите елементарни права, така както украинските герои от киевския майдан?!
...Кримската операция не е само израз на безисходната решимост на руското малцинство в Украйна. Той показа доколко се промени светогледът на хората и от голямата многонационална руска федерация, въпреки многото и големи проблеми.
Фактически, след „потопа” на СССР, след цели 23 години!!! Русия най-накрая реално се сети за своите чеда извън границите си. Тя си спомни за милионите свои съотечественици, които в по-голяма или по-малка степен са подложени на притеснения, гонения, а в някои случаи и места на откровен геноцид!
Русия прогледна за проблемите на своите чеда извън руския дом!
Какъв обрат!
Колкото и да не се харесва на този или онзи „фактор”.
Дори най-отявлени врагове на Русия, като Збигнев Бжежински, не се срамуват се дивят на кримската акция като на небивала проява на възвръщане самочувствието на един велик народ, който десетилетия търпеше не само на финансово-икономически и морално-социологически геноцид, под кресчендото на пропагандно-рекламна машина на либерано неоколониалния космополитизъм.
Удивлението, на моменти предизвикващо вцепенение сред стройните редици на американо-европейските сценаристи на съвременния световен ред, е съвсем реално следствие от възраждащото се самочувствие, не само на руското държавно ръководство, а и на обикновения, редови руснак.
И как не! След като, изведнъж избавили се от насажданото равнодушие и чувство за малоценност и некадърност от чужди и руски СМИ и руснаците вече викат:”Хватит!”
Отърсващите се от прокрадващия се позорен страх от всякакви реални и нереални закани и санкционни проекти руските държавници започнаха да действат в интерес на своя народ.
Те се сетиха, че трябва да защитават не само себе си.
Че са длъжници пред своите близки, роднини и сънародници.
Не само в Украйна.
Но и в Прибалтика.
И в Средна Азия, където отдавна живее милионна маса руснаци и където те са подложени не само на притеснения. Че дори в някои джуджета-държави са подложени на най-безогледен тормоз.
Какъв по-голям резил от това, че има евро, а не афродържави, където руснаците дори не се считат за граждани, въпреки Хартата за правата на човека и многогласовите и гръмки хорали на мастити американски и европейски лидери, държавници, организации, които уж трепетно следят за спазване правата и свободите на личността?!
Сегашните руски лидери, за беда на смешно малобройната и беззъба либерална руска малина, си спомниха за непреходните качества на руския характер и забравиха за досегашното:
„Ребята, давайте жить дружно!”
Не бе трудно да се сетят и че международното право, както човешките права, не само важат, но и са задължителни за всички. И да предявят тези аргументи на онези, чиито ръцете са отмамели да ги размахват по повод и без повод като квинтесенция на международната юристпруденция.
И от Кремъл започна активна дипломатическа офанзива доказваща, че международното право от гледна точка на европейското статукво, предопределено от Ялта и префасонирано в Малта сега се прилага според интересите на САЩ и ЕС. Но без да се обръща внимание на руските виждания за справедливост и равнопоставеност!
Ето как се стигна до христоматийни примери на неадекватност и изгнориране на добри дипломатини практики.
Примерно, изхождайки от „косовския ексклузив” и „германския реюнион” се показа, че международното право съвсем не е императив за някои, а е врата в полето през която трябва да преминава само Руската федерация!
Политическото ежедневие в Европа и неговия ЕС е изпълнено с примери как понятия като суверенитет, териториална неприкосновеност, ненамеса във вътрешните работи и пр. благи приказки са изпразнени от съдържание.
Те звучат добре от телевизионните екрани, под фанфарните звуци на всеки пропаганден проект. Но не работят, когато избухне социален, етнически или регионален проблем.
След обединението на Германия, разфасоването на Югославия, интубирането на косовския суверенитет, според евроамериканското тълкувание на кримския аншлус се оказа, че...едни могат да имат права, а други не!
Т.е. на едни е позволено да въстават, да се бият за интересите си, а други имат право да бъдат само...жертви на нечии стремления!
Лицемерието е очевидно. За едни-може, а за други-не! И това е ежедневна държавна политика на американската и евродипломации и администрации.
Естествено, че тя се определя от интересите на тези държави. За това техните администратори и дума не дават да се обели за въстановяване мощта на руската държава, смазана в наши времена от маразъма на комунистическото недоразумение Брежнев, комбайнерската перестройка на гробаря на СССР Горбачов и алкохолния либерализъм на потрошача Елцин…
Затова сега светът е изправен пред сериозен цивилизационен проблем.
Той може да се реши само по пътя на диалога и компромиси. За да не прерасне в сериозен конфликт.
Това зависи от бъдещето на втората по големина европейска държава. И само ако позатихналата гражданска война в Украйна не прерасне в междудържавен военен конфликт. Това може да свърши много по-зле отколкото се допуска.
Година след преврата на майданите в Киев сред тамошните управляващи има неуправляеми шовинисти. Онова, което става във Върховната Рада, безсилието на премиер и президент да насочат процесите в правилна насока не може да е път към демокрация и незадружното семейство на ЕС.
Защото национализмът, бил той украински, руски, американски или български води до…една крайна политическа спирка- хитлеровия нацизъм…
Радослав Михайлов |
| 19 Март 15, 19:52
|
|
