|
|
 Коментари 10:51 |
|
|
Олигарсите искат всичко |
Глупаци много.
Шмекери, още повече.
Олигарсите също не са малко.
Особено в Украйна.
Там обаче за пръв път се появиха мелези шмекеро-глупаци. При това надарени с невероятен хъс и кръвожадна безпардонност! И с много пари!
Този нов украински по название, но не и по родословие биоексперимент(в поли или в панталони, няма значение) успешно довършва кратката история на 25 годишния постсъветски държавен хибрид. За радост и териториална надежда на комшулука...
...Когато Сталин и Чърчил чертаели следвоенната карта на Европа мустакът, смучейки неизбежната си лула, очертал с молив голям ареал от Германия и Северните Татри за Полша.
Чърчил дръпнал от угасналата пура, явно подразнен от прекомерната щедрост на осетинеца, и просъскал станалата след години култова фраза:
-А полската гъска, няма ли да се пръсне от преяждане!..
Украйна е голяма европейска държава. И по население, и по територия. Но след детанта остана в сянката на далече по-малки, но по-големи шмекри. И не само, защото се пръкна от руините на СССР.
Нейната огромност, в сравнение с "традиционните" геопонятия някак си се изсули изневиделица след "подялбата" му в Беловежката пуща на стакан водка между президента алкохолик Елцин с останалите съветски юнаци...
Пиян или махмурлия, искал или не, комунистическият кадър осъмнал една сутрин като първи руски "демократ на 20-ти век" остави след себе си не само славата на спиртосан неадекватник, но камара държавнически проблеми.
И не само на Русия.
Но и за пост-съветското пространство.
И за ОНД.
И за Украйна.
И не само за известно време.
Но, сега не става въпрос за това, а за онова, което очаква държавата на народите вкарани в границите между Русия и почти половин Европа...
И не в далечно, а в съвсем близко бъдеще.
Т.е. утре, в други ден, след няколко месеца, след...изборите, които както всички демократични инструменти ще оголят още повече раните и дори ще ги разранят по-дълбоко.
Сега, в стремежа си за много власт и имане украинските мултимилиардери, явно не са чували за назидателния диалог на творците на съвременната ни история.
И със сигурност ще съжаляват...
А копелето на съветската дезинтеграция, пръкнало се от идеологическата бумажщина на болшевистките идеолози, заболяло от детство и преминало болнава тинейджърска възраст, едва ли ще доживее до дълбока старост.
Лекарствата които му дават, болничният режим на който е подложено, а не на последно място лекарите, които го лекуват, дори без да бъдат съчетани, предопределят леталния изход от тежката криза в която се мъчи незалежна и самостийна Украiна днес.
Безпределната властническа лакомия на синьо-жълтите олигарси, неукраинци по род, е достатъчна гаранция за успешната майданизация на украинската държавност.
В безмилостната схватка за властта олигарсите не се спряха пред нищо.
Те започнаха да се самоунищожават.
Защото победителят печели всичко.
За това не се спира пред нищо.
А майдана е само средство за да се прегризе гръкляна на съперника.
Няма не искам, няма не мога, няма недей!
Това е ситуацията в днешна Украйна! На която всеки достоен украинец гледа с презрение на сегашния и вид и състояние...
Както Тарас Булба на своето безпътно чедо...
Радослав Михайлов |
| 30 Април 14, 10:51
|
|
